Олющени стени, миризма и разбити клекала. Не става дума за прословутите влакови нужници, а за вида на тоалетните в много от варненските здравни заведения. Там тоалетната хартия, сапунът и топлата вода са немислима екстра. Трябва да си доволен, ако вратата изобщо се затваря. Няма отделни клетки за мъже и жени.
Единственият плюс е, че опашка няма и ако си на зор, няма проблем да се облекчиш бързо. Стига вратата с надпис WC да не се окаже заключена, както честичко се случва.
Картинката е неприятна за окото и за всички останали сетива. При такива условия човек не се надява да има тоалетна хартия, а за сапун и ароматизатори дори е нагло да се говори. Най-често срещаното явление, с което се сблъскват посетителите, са разбитите врати. Разрешаването на проблема е елементарно - подпират се с крак. Налага се, за да не прекъснат усамотението ви, защото тоалетните са общи за мъже и за жени.
"Може би е пресилено да се каже, че тоалетните са лице на цялата болница.
Но такива неща правят впечатление. Случвало ми се е да спра да посещавам дадено обществено място заради лошата хигиена. Какво да очакваш от самите лекари и предлаганите от тях услуги, след като тоалетните са в такова окаяно състояние", твърди Мартин Костадинов, пациент на една от големите варненски болници.
Пенсионери използват нужника на ДКЦ 1 "Св. Клементина" като обществена тоалетна. Много е хубаво и е без пари, споделят възрастни жени. Те не придирят за разбитите брави и задушаващата миризма на мръсен канал. Преглъщат тези неудобства, тъй като не могат да си позволят да платят 50 ст. такса, за да ползват лъскавите обществени нужници.
Наркомани пък се събирали в тоалетните на Стоматологията и затова се наложило вратите да се заключват, обясниха служители. За да се облекчите, докато чакате да ви приеме зъболекарят, се налага да помолите вежливо обслужващия персонал и да изчакате някой да ви обърне внимание. Но пък усилията си заслужават, защото тоалетните са заредени с ароматизатори и мека хартия.
Същите правила са въведени в ДКЦ III във Владиславово, в клиниката на Марешки и очната "Св. Петка", но след като ти отворят тоалетната, се вижда, че условията вътре са прилични.
Проверката ни показа, че частната "Майчин дом" е единствената болница, в която има и тоалетна за инвалиди. Освен това кърпите, тоалетната хартия, сапунът и топлата
вода не са видение, а реалност.
В УМБАЛ "Св. Марина" също могат да се похвалят с нови и добре поддържани тоалетни. Въпреки това пациенти се жалват, че все още не е достигнато нивото на цивилизованите държави. Няма тоалетна хартия, но има огледала, течен сапун, сушилници за ръце. В ДКЦ "Св. Марина" обаче повече от половината тоалетни са заключени, а отключените са под всякаква критика. "Последния път, когато ги ползвах, дори нямаше осветление", жалва се Десислава Петрова. За сметка на това пациентите могат да се порадват на мандариново дръвче, което персоналът грижливо отглежда.
Военноморската болница е едно от лечебните заведения, които могат да се наредят в челото на класацията по най-неприятни нужници. "Хигиената е лоша, а трябва да е чисто като в аптека, разказват пациентите.
В ДКЦ-то на МБАЛ "Св. Анна" състоянието на тоалетните също е плачевно. Целият коридор мирише и затова човек лесно се ориентира къде е нужникът. Хигиена липсва, но пък има плюс - вратите са с райбери. Предупредителни знаци упътват коя тоалетна за какви нужди може да бъде използвана.
Най-пъстра е картинката в Курортна поликлиника. На първия етаж тоалетната се различава от тези във влаковете единствено по падащата мазилка и големите дупки в стените, които и в треновете ги няма. На втория етаж край нужниците отново се носи миризма. Вътре обаче са правили ремонт и човек може да се облекчи сравнително по-комфортно.
Мария Людмилова
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=240955
И толкова години по-късно нищичко не се е променило. Българска действителност!
